Ричард Драйфус на 79: ролите, които остават в киното

Когато Ричард Драйфус се появява на екрана, героите му често изглеждат едновременно умни, неспокойни и малко не на място в света около себе си. Това усещане превръща актьора в едно от разпознаваемите лица на американското кино от 70-те години. Драйфус е роден на 29 октомври 1947 г. в Бруклин, Ню Йорк, а днес навършва 79 години.

Първата му филмова поява е малка, некредитирана роля в „Абсолвентът“ през 1967 г. Следват телевизионни участия и второстепенни персонажи, преди Джордж Лукас да му даде ролята, която променя кариерата му.

Кърт от „Американски графити“ и началото на големия пробив

В „Американски графити“ Драйфус играе Кърт Хендерсън – младеж, който прекарва последната си нощ в родния град, преди да замине за колеж. Филмът от 1973 г. улавя тревогите и очакванията на цяло поколение американци, а изпълнението на Драйфус го поставя сред младите актьори, за които Холивуд започва да говори.

Година по-късно той е Дъди Кравиц в „Ученичеството на Дъди Кравиц“ – амбициозен млад мъж, решен да се измъкне от бедността и да изгради собствено място в обществото. Ролята показва друга страна от актьорския му диапазон – герой, който е едновременно чаровен, настойчив и морално противоречив.

Мат Хупър, Рой Нири и филмите на Спилбърг

В „Челюсти“ на Стивън Спилбърг Драйфус изпълнява ролята на океанографа Мат Хупър. Сред полицая Мартин Броуди, ловеца на акули Куинт и невидимата заплаха под водата Хупър е научният глас на експедицията. Филмът от 1975 г. се превръща в световен хит и утвърждава Драйфус като водещ актьор.

Две години по-късно той отново работи със Спилбърг в „Близки срещи от третия вид“. Неговият Рой Нири е електротехник, който преживява необяснимо срещане с извънземен обект и постепенно започва да се отдалечава от досегашния си живот. Драйфус придава на героя нервност и обсебеност, но и усещане за човек, който търси отговор на въпрос, по-голям от самия него.

„Хората ми говорят хубави неща за „Челюсти“ и „Близки срещи от третия вид“. А аз им казвам: „Това са филмите на Стивън““, казва Драйфус пред „Гардиън“.

Оскарът за „Сбогуването“

През същата 1977 г. излиза „Сбогуването“ по сценарий на Нийл Саймън. Драйфус играе Елиът Гарфийлд – актьор от Бродуей, който се нанася в апартамент, обитаван от бившата приятелка на наемателката и нейната дъщеря. Ролята съчетава комедия, романтика и несигурността на човек, който се опитва да започне отначало.

За изпълнението си Драйфус печели „Оскар“ за най-добър актьор. Получава и „Златен глобус“, а наградата остава най-голямото индивидуално отличие във филмовата му кариера.

Учителят, който остава след последния звънец

Сред по-късните му емблематични роли е тази на Глен Холанд в „Опусът на г-н Холанд“ от 1995 г. Героят започва работа като учител по музика с намерението това да бъде временно занимание, но постепенно посвещава живота си на учениците и на семейството си. За ролята Драйфус е номиниран за „Оскар“.

Филмографията му включва още „Стенд бай ми“, „Какво става, докторе?“, „Заложник на миналото“, „Господин Холанд“ и телевизионни превъплъщения на исторически личности. Драйфус има звезда на Холивудската алея на славата от 1996 г., но най-трайният му знак остава в образите на хора, които се опитват да разберат света, преди той да ги принуди да направят своя избор.

Източници: cbsnews.com, theguardian.com, projects.latimes.com